В контекста на пандемията от Covid-19, по време на поредицата от онлайн семинари с преподаватели и ученици бяха идентифицирани следните предизвикателства пред образователния процес:
Непосилно натоварване
Всички участници многократно споменаха основните предимства и недостатъци на дистанционното обучение. Придобиването на нови ИТ инструменти, разнообразието от учебни среди, по-разнообразните аспекти на взаимодействието на учениците и появата на комуникация, основаваща се на конкретните учебни предмети, както и сътрудничеството с учителите в дигиталната среда бяха определени като положителни резултати. Въпреки това, тъй като повечето учители имаха затруднения с адаптирането към новия начин на обучение, учениците имаха голямо натоварване с това да се справят сами, повече самостоятелна работа и домашни – тъй като учителите погрешно смятаха, че учениците имат повече свободно време.
Както бе отбелязано от учениците в семинара, натоварването с домашни задачи често беше некоординирано между учителите. Изчезването на така важното за младите хора общуване на живо доведе до това средата за дистанционно обучение да се превърне в значително предизвикателство. Младите хора често са се чувствали оставени сами и непридружени, неподпомагани от учители или други преподаватели.
Учителите от своя страна говориха за ограничения опит в работата с дигиталната среда, за предизвикателствата при съвместяването на семейството и работата, докато живеят и работят в една и съща среда, за предимството на учениците, когато става въпрос за безпроблемно използване на ИТ инструменти.
Неразвити компетенции
Загубвайки възможността да обяснят дадена тема на живо и да водят конструктивна и оживена дискусия помежду си, учениците и учителите си дадоха сметка и какво им липсваше в досегашните учебни програми. Учениците идентифицираха следните области: „имахме нужда да бъдем научени да учим, да анализираме своето обучение, да планираме времето си, да избираме правилното съдържание и да можем да управляваме информация. Внезапното начало на дистанционното обучение ясно показа, че на нито една от тези важни компетенции не е обърнато дължимото внимание в училище. Основният процес, към който всички бяхме насочени, беше да увеличим максимално количеството знания, които можем да усвоим, без да търсим индивидуални решения“.
Също така, въпросите за диференциацията на обучението и програмите за различни нива на постижения изобщо не се обсъждат с учениците. Не трябва ли училището да преподава, за да идентифицира и подхранва своите индивидуални таланти? Как да влезем в университетите, които искаме в бъдеще, когато училищата не се вслушват в гласовете на учениците, когато решават за допълнителни програми? Това бяха въпросите, зададени от учениците.
Домашното – да бъде или да не бъде?
По отношение на опита на учителите в дистанционното обучение беше обсъдено, че когато учениците изгубят физическата си училищна среда, цялото обучение внезапно се превръща в домашна работа. Навлизайки по-дълбоко в значението на домашното, стана ясно, че това е аспект, който изисква непрекъснато обсъждане.
Повечето учители смятат, че домашната работа развива дълготрайната памет на учениците, усвояването на информация и самостоятелното разширяване на знанията. Домашната работа показва постиженията на ученика, нивото на разбиране и подготовка.
По време на дискусията учителите стигнаха до няколко извода:
– Домашната работа е необходима за консолидиране на направеното по време на урока.
– Би било справедливо да се индивидуализират домашните. Въпреки това, често поради голямото натоварване, това не е възможно.
– Домашната работа развива чувството за дълг и компетентност в сътрудничеството.
– Правенето и възлагането (и по-късно оценяването или обсъждането) на домашното е голяма отговорност.
Повечето ученици описват домашните като следствие от неумението на учителите да представят информация по време на урока и като безсмислено преписване на дълги текстове. Споменаха и за абсурда да не се избират домашни или количеството им. В повечето случаи домашните не се връщат в класната стая, дори ако в хода на работа са възникнали въпроси.
Мненията на учениците бяха последователни и целенасочени – липсата на домашни ще намали напрежението и натиска от родители и учители, ще осигури допълнително време за елементарна комуникация и ще насърчи смелостта да се пита и обсъжда повече в класната стая.
Учителите споделиха дълбоко усетено противоречие с остаряла, но все още вършеща работа нагласа: ако си напишеш домашните, „ще те оставят на мира“, ако не си подготвиш домашните, ще получиш незадоволителна оценка. Замисляйки се кой би се съпротивлявал най-много, ако домашните отпаднат, дойде отговорът, че това вероятно ще бъдат родителите. Липсата на задачи поражда у родителите неоправдан страх от понижаващо се ниво на постиженията на ученика.
Липса на обучение за учене
Дистанционното обучение чрез доста любопитни ситуации разкри още един основен пропуск в образователната система. Нито един учител не забеляза майките или родители, седящи вкъщи под масата по време на дистанционни тестове и диктуващи отговори на детето. Има много ученици, хванати в капана на неистовото образование, от което семейството се нуждае. Тези млади хора се учат не да търсят съзнателно знания или да укрепват своите компетенции, а да отговарят на очакванията на родителите.
Учителите често признават, че не са в състояние да запалят нуждата на детето от учене, ако други ценности произтичат от семейството. Въпреки това, те също отбелязват, че често липсват време и пространство за съществени споразумения с децата относно важността да се учат да учат. Тази компетентност би решила проблемите с домашната работа или разпределението на натоварването, обсъдени по-горе.
Ученик, който е придобил умението да учи, ще знае какво да прави у дома. Опитът на училище, известно с високите си постижения, показва, че въпреки че в това училище не се дават домашни задачи, учениците се подготвят сами, защото знаят пропуските в своите знания или умения, които трябва да затвърдят и по какви начини.
В семинара учениците изразиха едно основно съжаление: „Защо учителите са толкова фокусирани върху резултатите и оценките, върху оценяването? Защо страхът е в основата на връзката между ученици, учители и родители? Научаваме толкова много, но въпреки това чувстваме, че не сме научили нищо поради постоянния натиск и контрол. Тогава не знанието, не чувството за подобрение остава в съзнанието ни, а защитните механизми и усещането, че не си правилно оценен.“
Обнадеждаващо е все пак, че училищата могат да приемат тези предизвикателства като възможности за размисъл и растеж, да преразгледат настоящите силни и слаби страни на институцията и да се консолидират отново с училищните общности в приоритизирането на пълната функция в образованието (Kaminskiene, Yi Chu, 2021).
Български 
English